„Пирова победа”, като израз, описва резултата, когато победата е постигната „с всички сили” на цената на толкова големи загуби, че самият й смисъл се е изгубил. Противопоставянето е било остро, дадени са свидни жертви, всички ресурси за постигане на „целта”, са били изчерпани.
В случая „целта” беше да не забравяме, че в геополитическата постановка, в която режисьорите не участват пряко в играта, един достоен народ винаги може да бъде тласнат до братоубийствено разделение.
Украинската политическа криза, прераснала в практическа гражданска война, винаги е била въпрос на противопоставяне на идеи, взаимствани от противоположни доктрини за световна хегемония. Както се случва всеки път.
Играта на Русия и „Запада” (САЩ и ЕС, последните в контекста на общата политика за сигурност via НАТО), която винаги избира уязвими точки на картата, за да тества влиянието на единия или другия „лагер”, също така винаги завършва в кръв. През Босна и Косово, до Грузия и Украйна, ефектът е един и същ.
Мистериозното изчезване на сваления президент Виктор Янукович, съмненията, че се опитва да избяга в чужбина, след като беше обвинен в „масови убийства” от новата власт в Киев, както и възможното му укриване в източните краища на страната, събуждат съмненията за скорошен ответен удар. Най-малкото, подмолен от страна на Русия, която вече обяви, че не приема за легитимни новите украински управници.
Ситуацията в страната е нестабилна – практически половината територия на Украйна е в своеобразно информационно затъмнение. „Анти-майдан” демонстрации се организират и придобиват все по-масов характер в Харков, Донецк и Одеса. В Киев от днес се приемат кандидатурите за предсрочни президентски избори. Междувременно беше отложен планът за създаване на правителство на националното единство, до постигането на условия за диалог между про-руските и про-западните идейни течения в Украйна.
Реакциите на Москва дават ясни сигнали на русофилите в Източна Украйна, че ще се ползват с необходимата подкрепа, ако се опълчат на про-западните политически сили, които контролират Киев.
Стратегически, при разделяне на Украйна, Русия продължава да запазва буфер между себе си и ЕС и НАТО, както и възможност да продължи да пречи на процеса на европейска интеграция с традиционните си сепаратистки методи, подобно на ситуацията в Молдова и непризнатата Приднестровска република. С възможното отделяне на източните украински територии, Москва ще спечели и свободно присъствие на Черноморския флот на Кримския полуостров, договорът за което изтича през 2025 г. Жителите на Крим нееднократно през годините са настоявали на руското си самосъзнание и са настоявали за присъединяването им към Русия, което при подобна ситуация може да се превърне в ускорен процес.
От другата страна на геополитическата барикада застават Брюксел и Вашингтон, които имат в арсенала си международните финансови механизми, за да окажат много бърза подкрепа на Украйна, така че страната бързо да възвърне икономическа дееспособност. Изолирайки обаче източните части на страната, както през цялото време на изострената политическа криза от ноември насам, рискува да създаде допълнителни условия за сепаратистки настроения. Създадената липса на пряк контакт между двете големи културни групи в Украйна, както и превръщането им в символи на политическо противопоставяне, ще тежи на всеки опит за превенция на разпадането на страната, именно поради липса на поле за диалог.
Конфузната ситуация, в която сами се поставиха ЕС и САЩ с неадекватните и ненавременни реакции в украинската политическа криза, които тласнаха ситуацията към гражданска война, не е свършила и ще е въпрос на много ловко дипломатическо маневриране „да не се строшат всички яйца в кошницата”.
