Теорията на разбитите прозорци не е виц, напълно издържана е научно. Нейни автори са американските изследователи Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Съгласно формулираната през 1982 г. теория ако някой счупи прозорец и той не бъде поправен, то скоро няма да остане нито един здрав джам в цялата сграда. Явните признаци на безпорядък и неспазване на приетите норми провокират околните също да забравят за правилата. възможна е верижна реакция при която приличен градски квартал да се превърне постепенно в гето.
Хората по-често нарушават правилата, когато знаят, че другите постъпват по същия начин. Лошият пример е заразителен – когато видиш, че се нарушава едно от общоприетите правила, започваш да престъпваш и други, като чувството за безнаказаност изпраща нишан, който призовава към по-опасни престъпления. Същото упражнение напоследък провежда и Георги Първанов спрямо партията-майка. Известният с ловния си опит бивш президент хукна необезпокоявано да бракониерства в БСП.
Миналата седмица Изпълнителното бюро наду перки и го заплаши с изключване, но в крайна сметка Националният съвет в събота се задоволи със сваляне на доверието на 13 души начело с Първанов. С половинчатото решение „Позитано” 20 издаде уплахата си и де факто даде зелен светофар пред дейците на АБВ да продължат с лова на социалистически души.
Междувременно из дълбоката провинция започна вътрешнопартийна подписка в защита на бившия президент и по непроверени данни няколко хиляди членове са се включили в начинанието досега. Отделно азбукарите тръгнаха да учредяват сови местни организации, първата от които е в Добрич, а през следващите дни се очаква тяхна структура да поникне и във Варна.
Същевременно водачът на евролистата на АБВ Ивайло Калфин започна мощна предизборна кампания с всекидневни интервюта в националните телевизии. Освен него в студиата непрекъснато се въртят и другите тарани на движението – Първанов и Румен Петков. С тях е и кметицата на най-големия град с червено управление – Росица Янакиева в Перник. Те нападат „Позитано” 20 по няколко линии. Първата е за неизпълнените обещания и конгресни решения на БСП: строежа на АЕЦ „Белене”, подготвеното унищожаване на Странджа, замяната на плоския с прогресивен данък, хилавата социална политика, липсата на напредък в борбата срещу контрабандата други.
Заедно с това АБВ сипва сол и по най-лютата рана – зависимостта на червените от ДПС и безумните кадрови назначения, срещу които вият и в самата БСП на всички нива. В предишните дни Станишев смени на два пъти рязко тона към разколниците.
След като веднъж ги заплаши с изгонване, соцлидерът после протегна ръка: „Никой и нищо не може да бъде над БСП и България. Заслужава си да загърбим и личните пристрастия, и политическата си амбиция.“
Първанов отвърна задочно на клетвата за вярност с думите: „Има човек, който е над БСП и това е Делян Пеевски. Той държи в зависимост ”Позитано” и патронира сегашното правителството”.
Румен Петков още по-сурово формулира новата опорна точка: „На евровота българските социалисти ще трябва да избират между Първанов и Пеевски”.
Целта на азбукарите на този етап не е да разбият организационно БСП, те се борят за надмощие в организациите. хората на Първанов водят битка направо за умовете и сърцата на червените избиратели.
След като не бяха изключени и изрично заклеймени, дейците на АБВ спокойно ще продължат да подриват отвътре реда и дисциплината, да организират конференции и събрания зад гърба на партийния апарат. Практически посланията на АБВ съвпадат с ключовите критики към управлението, които от месеци разгръщат както протестиращите, така и основните опозиционни сили като ГЕРБ и Реформаторския блок.
Важното уточнение при Първанов и сие е, че те не искат оставката на правителството, а имат сериозни забележки към «парламентарно-партийния тил» на управлението. Тази умерена на пръв поглед позиция обаче непрекъснато ще се развива с навлизането на предизборната кампания за Европейския парламент.
Твърде вероятно с ескалацията на напрежението АБВ открито да се влеят в антиправителствения лагер или да засилят координацията си с тях на неформално ниво. тактика на Георги Първанов е бавно ден след ден да се откъсва парченце по парченце от БСП, да се подрива доверието в Станишев с фронтални атаки в медиите и с десанти в дълбоката провинция, с всяване на интриги в парламентарната група и звучни шамари при всеки гаф на Изпълнителното бюро. «Позитано» 20 и без появата на азбукарчетата се намираше в кръгова отбрана срещу широк фронт от партии, протестиращи и дежурни недоволни.
С излизането на АБВ и «Движение 21» фронтът се пренесе и вътре в самата партия и самите основни организации се тресат от спорове и разправии. Същевременно в БСП текат задкулисно кастинги и боричкания за сладките избираеми места в Брюксел, които допълнително деморализират партията.
Изглежда разцеплението ще продължи години, а Станишев и Орешарски така и не успяват да вземат политическата инициатива и да излязат от режима на глуха отбрана, който им гарантира бавен и мъчителен край.
