Огнян Минчев

Коментар на Огнян Минчев* във Фейсбук: „Харвардските момчета от Продължаваме промяната получават уникален шанс да реализират своята основна програмна цел – поне тази, която бе декларирана публично – да изчистят България от масираната системна корупция по цялата пирамида на държавата и в олигархичния корпоративен сектор.

Никаква съдържателна борба с корупцията в България не е възможна, ако не се изправи срещу основния, структурния фактор за корумпиране на обществото и държавата – масираното присъствие и контрола на руската криминална олигархия и на руския великодържавен интерес върху взимането на стопански и политически решения на всички равнища.

Българската олигархия бе конституирана като процес на криминално присвояване на националното богатство от кръгове на комунистическите специални служби и свързани с тях групи на апарата на БКП. След първоначалното разграбване на държавата основните корпоративни групировки на новосформираната олигархия излязоха от „подземието“ и завладяха контрола върху основните публични институции на новоучредената демократична държава. Олигархичната връзка корпоративно задкулисие – политически решения започна да функционира още с кабинета на Л. Беров след 1992 г.

Изградена върху мрежите на специалните служби на комунистическия режим, българската олигархия наследи тяхната дълбока обвързаност и подчиненост на съветските – вече руските специални служби. Новата руска олигархия оползотвори в максимална степен наследството на съветския контрол върху България. Структурната зависимост на българската държава и общество от постсъветска Русия бе преизградена върху три основни стълба.

Първият – строго съхраняван енергиен монопол на Русия в България. Газпром, Лукоил, Росатом… Извличане на монополни свръхпечалби от енергийния монопол чрез разгръшане на мащабна криминална структура на незаконни връзки и отношения между руски и български корпоративни и политически агенти.

Вторият стълб – изграждане на инфраструктура на системна, мащабна и регулярно практикувана корупция по високите етажи на властта с цел прокарване на корпоративни и политически стратегически решения в полза на руски интереси. Като говорим за „високи етажи на властта“ не бива да пропускаме, че тази система на корупционен контрол функционира на практика на всички етажи на властта. Така например целокупният град Варна се намира под контрола на една известна трибуквена групировка, която удуши града в полза на своите господари от руската олигархична мафия. (Ако на някои не е известно, Варна е не само „черноморската столица“ на България. Варна е столицата на руската мафия в България – ако не броим присъствието й в същинската столица – София, в Бургас и навсякъде другаде, където има нещо за грабене.)

Третият стълб – контролът върху междуетническите отношения чрез създаване и контрол върху партията на един Сокол, който е въплощение на руско-турската дружба на българска територия. Тази партия през последните 12-15 години се превърна и в ключовия политически посредник на олигархичната пирамида (заедно с руските й ментори) поради упадъка на основната руска партия в България на Позитано.

На основата на тези три стълба на зависимост след 2014 г. в България се разгърна масирана медийна пропагандна – хибридна война в полза на руския великодържавен стратегически интерес, насочена срещу европейската и атлантическата принадлежност на страната. Тази пропагандна война се плаща щедро с част от свръхпечалбите на колониалния данък върху България в енергетиката и чрез масираната корупция по йерархията на властта. Тази пропагандна война отрови съзнанието на две поколения млади българи, които не познават съветското минало, не познават Русия и методите на руския имперски контрол върху България.

В своята цялост трите стълба на структурна зависимост на българската държава и общество от Русия, плюс масираната пропагандна война, гарантират устойчивата колониална зависимост на България от Москва, чийто пряк резултат е колониален данък в размер от десетки милиарди (долара, евро) през последните три десетилетия. Многообразните косвени резултати от тази зависимост са мрежите на влияние и контрол върху институционални политически, административни и стопански решения в ущърб на България и в полза на руски корпоративни и/или великодържавни интереси.

Харвардските момчета могат да продължат промяната в две посоки. Първата – да отрежат безмилостно пъпната връв на българската олигархия с нейните масирани и почти изцяло криминални зависимости от руската корпоративна мафия и руската държава. Тук шансовете за успех се повишават в контекста на безпрецедентната изолация, която светът налага и ще налага на самозабравилия се кремълски диктатор. Втората – да имитират промяна в поредица от компромиси с ключови представители на руския великодържавен интерес в българските институции и да бъдат натоварени с отговорностите на един пореден провал в опитите за възстановяване на прилична българска държавност и защита на национален интерес. Първата посока е много трудна за реализация. Втората – вече сме я виждали. Имахме юпита, ако помните… Царски юпита…

Ако ПП изберат истинската промяна, ще трябва да се освободят първо от огромните тежести, които ги теглят към дъното. Лошото е, че тези тежести са както част от коалицията им, така и в основата на това менторство, което на практика ги изведе на политическата сцена.“

Огнян Минчев е е български политолог, доктор на социологическите науки, специализирал Политически науки и международни отношения във Вашингтон, Лос Анджелис, Москва и Португалия. Преподава Теория на международните отношения в катедра „Политология“ в Софийския университет, а от 1999 г. до 2008 г. е неин ръководител.

Директор е на Института за регионални и международни изследвания и председател на управителния съвет на българския клон на организацията „Прозрачност без граници“. Автор е на множество анализи по вътрешна и международна политика.