Авторите на памфлета, които се самоопределят като „дейците” си присвояват фомулировката, че са „си посветили живота за Отечеството, да работим за толкова милиона народ” и отправят призив помежду си „да са мисли зряло... па и да са съветваме един други и да са слушаме, да избягваме даже и най-малка гордост, да не присвояваме на себе си нищо…”
Скърпеният текст продължава обилно изпъстрен с цитати на Левски, подредени непоследователно и извън контекст, като например:
• Играем с живота на 7 милиона българи. Трябва да се мисли зряло.
• Вчера каквото сме говорили и писали, трябва и днес да го имаме пред очи, да не ни се смеят хората в работите утре.
• Нашето драгоценно Oтечество се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.
• На такива хора дай работата, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.
• За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
• В Българско не ще има цар, а „народно управление” и „секиму своето”. Секи ще си служи по вярата и законно ще се съди както Българина, така и Турчина и пр.
След всичко изредено в този хаотичен ред, проектът завършва с цитата „времето е в нас и ние сме във времето”
Истината е, че можем само да се надяваме публикуваният текст да е неудачен опит за лош ПиАр, а не наистина предложение за етичен кодекс. Второто ще е краят на всичко свято в тази страна.