Изказване на съпредседателя на “Демократична България” Христо Иванов на старта на парламентарните дебати за промените в основния закон
Една древна сентенция казва, че правосъдието е основа на държавността. Правосъдието е основа на държавния суверенитет. Способността на една политическа общност да гарантира справедливото прилагане на закона е фундаментът на нейната субектност като държава. В сърцевината на измененията в конституцията, които предлагаме, стоят въпросите, свързани със статута на съда и на съдебната система.
Консолидация на суверенитета
Защото трябва да завършим консолидацията на българския суверенитет, трябва да стабилизираме парламентарната демокрация в България. Това не са просто думи – доскоро страната ни беше обект на три инструмента за мониторинг от ЕС по отношение на правовия ред в страната. Това е абсолютно безпрецедентно в Европейския съюз. България влезе в съюза със специално създадения за нея механизъм за наблюдение по отношение на върховенството на закона. Наред с това подлежим на общия механизъм за наблюдение на състоянието на върховенството на правото, ние сме единствената членка на ЕС, която продължава да бъде под така наречения пост мониторингов диалог от Съвета на Европа. Той е организацията, която трябва да гарантира, че една кандидат-членка отговаря на Копенхагенския критерии, за да може да започне преговори за присъединяване към ЕС, а за нас той продължава и сега. Години след присъединяването ни към ЕС продължаваме да сме наблюдавани за състоянието на правосъдието и върховенството на правото. Пак искам да подчертая, България е единствената страна членка, която е подложена на този механизъм. И се чуват гласове, че това може не просто да не бъде прекратено, а да прерасне в пълноценен мониторинг върху България. Фактически нашите най-близки партньори в Европейския съюз и в Съвета на Европа продължават да изказват загриженост и препоръки относно състоянието на правосъдието и върховенството на правото в България. Нещо повече, България е страната с най-много санкции, наложени по Магнитски.
Това не е личен казус на един или друг. Това е проблем на суверенитета на България. Това означава, че нашите партньори нямат доверие в способността на нашите институции, които гарантират прилагането на закона, на българското правосъдие, да го прилага по ефективен начин, отговарящ на общите стандарти. Това е огромен проблем за страната не само от гледна точка на нейния престиж, което само по себе си не е малко, но от гледна точка на нейната инвестиционната привлекателност на това каква е стойността на активите в страната и това има своите икономически ефекти.
Политическа стабилизация
На второ място, но не по значение, разбира се, това, което трябва да направим, е да затворим един източник на дългогодишна политическа нестабилност в България. Защото, когато една страна няма доверие вътре и отвън в способността ѝ да налага закона и да въздава независимо и обективно правосъдие, това се изражда и в постоянни политически кризи. Това минава през делегитимация на основните органи на политическата система като цяло и води до постоянна нестабилност и постоянни кризи. Виждаме го не само в последните години, а в цялата история на демократичния преход.
Българската политическа система е преследвана от, така да се каже, една карма на постоянната неспособност да бъде решен проблемът със съмненията за корупция по системен начин. По една проста причина ние тук, в парламента, злоупотребяваме с взаимните обвинения в корупция. Всички сме го правили и ще продължим да го правим. Но ние нямаме обективен механизъм, който се ползва с доверие от цялото общество, което да разрешава тези проблеми. Просто когато някой каже, че Христо Иванов е корумпиран, аз не мога да кажа – съдете ме и ако не ме осъдите, недейте да го твърдите повече. Но не можем да сложим точка в подобни случаи, защото този процес не се ползва с обществено доверие. Докато не завършим изграждането на българското правосъдие като институционална рамка, която да се ползва високо обществено доверие, не можем да постигнем базова политическа стабилност и легитимност на всички институции в процеса на вземане на решения в страната. И затова казвам, че освен доизграждането и консолидирането на нашия суверенитет от външна гледна точка, ние днес прави много важна стъпка и в тази посока.
Имаме много важен отворен прозорец по посока на това да стабилизираме българската политическа система. По отношение на съмненията в това дали тя изобщо е способна да взима решения, които са изцяло подчинени на обществения интерес и на закона, а не завладени от корупционни интереси. Трябва да опитаме да създадем предпоставка да имаме институции, които да решат този въпрос веднъж завинаги и да го изчистват от политическия терен, за да може политическият терен да премине в нормално, системно, институционално действие.
Гаранции за независим съд
Правим и нещо, което има своето огромно цивилизационно значение, правим пореден опит да огласим една проста истина, че в основата на правосъдието стои независимият, безпристрастен съд. Но за да имаме независим и безпристрастен съд, трябва да му осигурим институционални и конституционни гаранции за независимост. Когато някой влезе в съдебна зала, независимо от това кой е той или тя, дали е политик, дали е лице, облечено във власт, дали е могъщ бизнесмен или бизнесдама, или “редови” гражданин, законът да бъде приложен по един и същи начин. Законът да бъде приложен без оглед на това кой си и какъв си, а единствено и само от гледна точка на фактите и на правото. Това е фундаментът на европейската цивилизация. В някакъв смисъл цялата история на европейската цивилизация може да бъде разглеждана като реакция, като продължение на два несправедливи съдебни процеса – процесът срещу Сократ и процеса срещу Иисус Христос.
Ако се замислите как тези два процеса продължават хиляди години да стоят във фундамента на нашите представи за справедливо обществено устройство, ще видите колко е важна стойността на това, което днес се опитваме да направим – да огласим фундаменталната стойност на съдебната независимост във всички останали елементи на съдебната власт и на съдебната система. Тяхната мяра на автономия и независимост обслужва съдийската независимост, защото тя е част от гаранциите за това, че когато човек застане пред съда, той или тя ще бъде абсолютно сигурен, че просто ще бъде насаме със закона. Ще зависи само от обективните факти и от вътрешното отговорно убеждение на съдията и на всички останали участници в процеса.
Без полупрезидентска република
В последните две години изникна още един въпрос – че уредбата на служебните правителства позволява преминаването на българската държава, на българското устройство държавно и република в един, както се оказа, резервен режим, непредвиден изрично в Конституцията, режим на някакво полупрезидентска управление, което се случва извън нормалната система от противовес и баланси на управление на държавата. Това е проблем, който се видя в своята пълнота в последните две години по време на политическата криза и ние днес също поставяме тази тема за нейното разрешаване. От гледна точка на тези цели, проектът за промени в конституцията, който стои пред вас, си поставя за задача да постигнем европейския стандарт на независимост на съда.
Има множество препоръки на Европейската комисия за демокрация чрез право, Венецианската комисия, на Съвета на Европа, на Европейския съд по правата на човека, на Европейската комисия и на множество други авторитетни международни органи, които казват едно просто нещо – България още не е постигнала пълната мяра на европейските институционални стандарти за независим съд. Дори само това да беше нашата задача, ние трябва днес да разбираме нейната първостепенна значимост за фундамента на републиката.
Ефективна и отчетна прокуратура
Свързано с това, трябва да решим проблема за прокуратурата, за това да имаме една деполитизирана, независима, отчетна, демократична и ефективна прокуратура. Не, тук няма война срещу прокуратурата и прокурорите. Има грижа за това държавното обвинение да заеме подобаващата си роля за това в България да има законност и усещане за законност. Така че независимост за съда по европейски стандарт, ефективна и отчетна прокуратура – това са фундаменталните ни задачи да намерим правилното решение. И да преразгледаме модела на служебните кабинети, така че да не позволяваме възникването на подобни президентски режими на управление на държавата. Всичко това е свързано и с необходимостта в България да се гарантира пълна мяра на ниво на защита на правата на човека и на достъп до правосъдие. Включително и на достъп до конституционно правосъдие чрез предложенията за въвеждането на индивидуалната конституционна жалба.
Конструктивни критики, неотстъпчивост от целите
Оттам нататък имаме конкретни текстове. Тези текстове са покана за дебат и аз искам тук да благодаря на Комисията по конституционни въпроси и лично на нейния председател г-н Чолаков за проведените дискусии. След като, надявам се, днес преминем прага на първото четене и Народното събрание се ангажира с това, че Конституцията наистина ще бъде променена в тези насоки, които очертах и които законопроектът очертава, всъщност ще започне работата по уточняването на текстовете. Няма текстове, които самоцелно да бъдат налагани. Всички добронамерени и конструктивни критики, дори да не са добронамерени, ако са конструктивни и съдържателни, трябва да бъдат чути и ще бъдат чути.
Искам изрично да се обърна и към институциите на съдебната власт, към двете върховни съдилища, към адвокатурата, към прокуратурата – да работим по конкретни текстове, по конкретни решения, по темите, които бяха поставени в дискусиите, така че да се изработи проект, който наистина се ползва с широк консенсус. И, който обаче решително постига целите, които очертах, защото ние с целите не можем да направим компромис. Ще слушаме със скромност и уважение всяко мнение, за да изработим възможно най-добрите решения.
Искам да кажа и още нещо за процеса, който продължава оттук нататък. Направи впечатление, че започнаха общи становища и становища, които се допълват и имат общи теми между представителите на организациите на съдиите и организациите на прокурорите. Това вече е изключително добър знак, че реформата започва да намира правилния път, защото започваме да виждаме обединение на професионалната общност около тези и позиции и ние с особено уважение ще се отнасяме към такъв тип становища.
Промени след конституционните
Реформата започва с промяната в Конституцията, но тя няма да завърши с нея и не може да завърши с нея. Това е теза, която особено колегите от ГЕРБ много години са споделяли тук. Аз искам изрично да се съглася с тях. След промените в Конституцията, които ще дадат голямата рамка, ще трябва да се промени за устройственият закон на съдебната власт. След това ще трябва да бъдат избрани новите състави на органите на съдебната власт и заедно с тях ще последва работа по процесуалните закони, най вече по НПК. Защото след като вече сме постигнали, надявам се, нов стандарт на възможно обществено доверие в прокуратурата на база на това, че тя ще бъде по един по-добър начин включена в системата на демократичен контрол и отчетност, която пък да гарантира нейната ефективност, вече ще можем да започнем разговора за внимателното ограничаване на формализма в наказателния процес, защото това също е разговор, който трябва да се случи внимателно. Едва тогава ние можем да говорим за завършване на законодателната част. Прокуратурата тепърва ще трябва да изгражда своя вътрешен организационен модел и ние тук много внимателно ще чуем всички гласове по отношение на статута на главния прокурор, по отношение на призивите да се помисли, да се запази някаква форма, някаква роля на тази фигура по отношение на стандартите в прокуратурата.
Новите органи на съдебната власт, след като бъдат избрани, вече ще започнат на организационно ниво да прилагат мандата, който ще им бъде даден от обществото. Отново да повторя, става дума за независим съд по европейски стандарти и за отчетна и ефективна прокуратура по европейски стандарт.
Искам предварително да благодаря на всеки един от вас за критиките и за предложенията, които ще направи. Знам, че този дебат се случва на прага на местните избори и се надявам, че все пак ще помним, че това, което днес тук ще бъде казано, ще остане в аналите на българското конституционно устройство. Протоколите от тези парламентарни заседания ще бъдат четени далеч отвъд местните избори, каквото и да стане накрая. И в този смисъл искам да благодаря на всеки един от вас, който прояви необходимата държавническа отговорност днес в дебата да говорим по същество, да говорим за това наистина да изработим възможно най-добри решения, защото нашата воля е тази. Искам да благодаря отново на Конституционната комисия и на всеки един от вас за това, че сте тук днес и ще участвате в дебата и в решението. Благодаря ви!
