Даниел Вълчев

Българите прекарват по-кратък период от живота си в добро здравословно състояние в сравнение с граждани на други държави, сочи последният анализ „Здравен барометър“ – проект оглавен от декана на Юридическия факултет и бивш министър на образованието професор Даниел Вълчев. Той представи проекта в студиото на БНТ, като уточни, че изследванията и резултатите ще бъдат публични и ще могат да се използват от всички.

Според проф. Вълчев, въпреки че българите живеят сравнително дълго, през голяма част от живота си те приемат различни лекарства. „В държавите, където има относително по-добри здравни детерминанти, хората живеят по-дълго, това се нарича „живот в здраве“. Това значи не колко време живееш, а колко време от живота си прекарваш пълноценно – да може да се обслужваш сам, да не си на тежки лекарства и т.н. Българите живеят не много в здраве, но някъде към 61-62 година започваме да взимаме по една шепа хапчета, в Швеция тази възраст е с 10 години напред“,

Освен това той потвърди, че България води в негативните класации по тютюнопушене и ниска физическа активност сред европейските държави. Също така българите са сред най-големите консуматори на алкохол и страната има изключително ниски инвестиции в здравеопазване.

Проф. Вълчев коментира и положението с медицинските сестри и акушерките в страната, подчертавайки, че техните заплати са под средната за страната. Той призова за промени в системата, като подчерта нуждата от по-голям акцент върху профилактиката, вместо на лечението на вече развити заболявания.

„Нашата здравна система е видимо ориентирана към това да диагностицира вече заболели хора, системата е лошо ориентирана. Профилактиката, която е основното нещо да не се стига до тежки заболявания, при нас е изключително занижена“, уточни той.

Даниел Вълчеев коментира и протестите на миньорите и каза, че според него „няма нищо пазарно в пазара на ток“, защото ЕС налага допълнителни плащания за въглеродните емисии, въпреки че, според него, не е доказана ролята на човека в изменението на климата изобщо. Той даде пример с Гренландия, която, пак според него, е наречена от викингите „Зелена земя“ през 950 година, когато те са достигнали до острова, а сега никой не би нарекъл това място „Зелена земя“, което според него доказва цикличността на промените в климата.