„Когато заминах за Германия преди години, целта ми беше там да се науча, да натрупам знания и един ден да се върна, за да мога с тези знания и опит да помогна на млади хора, за да не се налага те да ходят в чужбина, а да имат възможност да получат знания и умения тук, в България“, това каза пред БНР д-р Борис Таблов, анестезиолог и реаниматор. Той е трето поколение лекар, преподавател и автор на книгата „Мигове“, събрала разкази за личните му преживявания по време на пандемията от Covid-19.
Според него „като нация страдаме от това, че всеки разбира от всичко„:
„Според самооценката ни нивото ни на компетентност е много голямо. А в Германия, живеейки толкова години, смятам, че една от причините нацията им да се развива добре и да бъде пример за останалите нации по света, е това, че там има концентриране на усилията и на знанията в определена посока“.
Д-р Таблов подчерта, че желанието му е да се концентрира в медицината и „там, където медицината има допирни точки с други сфери от обществения живот, ако мога да бъда полезен за някакви каузи и там да концентрирам усилия.
„Необходима е промяна най-вече в мисленето и в отношението на хората към важните неща. Тази промяна само на приказки няма как да се осъществи. Прави впечатление, че хората, които наистина вярват, че има нужда от промяна, работят тихо, без да дават широка публична изява на това, което правят. А тези, които не правят нищо, са най-шумните и така изтощават темата. Може би е редно хората, които активно работят за промяната, да бъдат чувани, по-често да се чува техният глас, защото те ще могат да стимулират останалите и ще задвижат процеси, които, дай боже, да направят обществото ни по-добро„.
Литературната мечта на д-р Борис Таблов е да опише от личната си гледна точка, но в художествен стил, това, което се случи в българското здравеопазване в годините на Прехода:
„Надявам се един ден да я сбъдна!“.
За състоянието, което е в момента здравеопазването в България, анестезиологът и реаниматор каза:
„Малко хубави думи бих казал, защото ми се вижда твърде комерсиално, твърде безчувствено и лишено от хуманизъм. Не виждам в центъра на системата за стоят хората и грижата за хората. Не смятам, че в центъра на здравната система стои това да имаме качество, насочено към това да имаме по-здрава нация и качеството на живот на хората да е по-добро. … Надявам се процесите на комерсиализация на системата да бъдат прекъснати в един момент и хората в системата и извън нея да успеем да окажем натиск, така че тя да си върне част от човечността. Да си припомним, че най-важната мисия на медицината е социална – да се грижи за хората“.
