1 февруари е официално обявен за Ден за почит към жертвите на комунистическия режим, но президентът Румен Радев не пожела да ги почете дори с няколко думи. Точно на този ден Радев избра да обяви публично решението си да се кандидатира за втори мандат. Свързахме се с евродепутата Андрей Ковачев за коментар по темата.
Г-н Ковачев, в деня, в който почитаме жертвите на комунизма, президентът Румен Радев отказа да ги почете дори с едно изречение. За сметка на това преди два месеца почете Никола Вапцаров като национален герой с гвардейци. Какъв е Вашият коментар относно изказването на президента и поведение му в тази ситуация?
За огромно съжаление сегашният президент г-н Румен Радев не може да надскочи своите политически пристрастия и политическото му издигане от бившата комунистическа партия и не може да се представи като президент на всички българи. Аз се опитах с две писма – миналата година и тази да го призова да почете паметта на десетките хиляди жертви – репресирани, изселени, изпратени в концентрационни лагери, заедно с техните семейства, които са пострадали от комунистическият режим, обявен официално в България за престъпен със закон и официално обявен от българското правителство Ден за почит на жертвите на комунизма. Нека да бъдем наясно, че става въпрос и за изключително много убити и разстреляни генерали, офицери от българската армия, негови колеги, от комунистическия режим. Тъжен момент, в който би трябвало да сведем глава и да почетем паметта на тези хора, а държавният глава в момента сметна, че това не е нужно. Не виждам какво друго можем да направим освен да се засрамим всички от тази постъпка на президента.
Нека да си спомним, че президентът встъпи в длъжност на 22-и февруари. Точно на тази дата той реши да се самопредложи за втори мандат. За мен това е непонятно, ако не е провокация, разбира се, и специален реверанс към комунистическите сили в България. Президентът може би се надява да унижи жертвите на комунизма в този ден, за да може те да го подкрепят за втори мандат. По този начин той се проявява като точно обратното на това, което говори – а именно като разединител на нацията.
Миналата година януари месец и тази година изпратих две писма преди тази официална дата за почит – 1 февруари, но не получих отговор и двете години, а президентът не направи никакъв жест за почит. С тези писма го призовах да намери някакъв начин, поне нещо, което да направи, но той не сметна, че това е нужно. Тук говорим за огромно страдание, за много хора, които са пострадали, за една тъжна история, която никога не трябва да се повтаря и забравя.
Не знам неговите съветници какви препоръки му дават кое да почита и кое не. Явно и те са от същото обкръжение, защото знаем, че има много от Държавна сигурност около него. Няма нужда да бъдем лицемери, ясно е за какво става въпрос. Просто той е от тази част от българското общество, която не е превъзмогнала идеологиите на комунизма. А ние след това се учудваме защо в Северна Македония не могат да преодолеят манипулациите и фалшификациите от комунизма. По абсолютно по същия начин, както и в България не могат да бъдат преодолени тези идеологически манипулации, които са били заложени в учебниците по времето на комунистическия режим. Нека да не се учудваме защо там ни наричат български фашистки окупатори, татари и асимилатори по най-грозен начин. Ние и в България сме разединени, въпреки че сме доста по-добре, защото официално имаме закон в Народното събрание и официален ден за почит на жертвите, въпреки че сегашният държавен глава не сметне за нужно да ги почете.
Г-н Ковачев, как ще коментирате сегашното състояние на спора между България и Северна Македония. Какви трябва да бъдат действията от страна на България?
България не е страна-кандидат. Република Северна Македония е кандидат за членство в Европейския съюз. В основата, върху която се изгражда ЕС, не са икономическите мерки, пазарът, свободното придвижване, а преодоляването на разединението и омразата между народите в Европа. По пътя на тази европейска интеграция те трябва да преодолеят своята заблуда от времето на Титова Югославия и негативните отношения към България и към българите, които са били налагани с десетилетия. Тази смела стъпка трябва да бъде направена от тях. Много се надявах, след 2017 година, когато беше подписан договорът, да бъде продължена тази политика на положителни стъпки – промени в учебниците, стъпване върху историческите етапи от съответната епоха (както е записано в договора), признаването на общата история между сегашните български и македонски народи. Сега изведнъж се оказва, че те интерпретират това като обща история на цяла Европа, на цялото човечество, а не като една българска обща история, която сме имали, защото тогава хората не са се разделяли.
Истината и историята не могат да имат мултиперспективност, както г-н Заев казва. По-ясно казано – всеки да си ги интерпретира, както иска за политически цели. То тогава не е историческа наука, а пропаганда. Това вече не е европейско. Не могат да кажат, че европейски ценности са лъжата, омразата и разединението, което се случва. Ние не спорим за сегашната реалност – за македонската идентичност, която хората имат право свободно да изразяват сега, но те нямат право да променят идентичността на починали хора.
Българското правителство, евродепутатите, българските политици, политическите партии, българските историци, хората от сферата на науката, журналистите трябва да обясняваме на нашите партньори от цял свят за нашата позиция. По-лошото е, че определени хора от Скопие започнаха да обикалят света и да твърдят, че българите не признават сегашната им идентичност и език, което не е вярно.
Г-н Ковачев, има ли възможност според Вас историческата истина да възтържествува?
Да, рано или късно. Тук може би е малко цинично да се каже, но ние не сме кандидатите, а те. Те в последно време се държат като страна пълноправен член и ни дават указания какво да направим ние, поставят някакви условия, които трябва да изпълним. Това е нещо, което е много странно. Едно на ръка, че са те страната-кандидат, второ – не са прави по отношение на историческата интерпретация.
Това, което е набивано с десетилетия, първоначално, разбира се, с много терор, а след това с манипулации и пропаганда. Не трябва да забравяме, че и там трябва да бъде почетена историята –Кървавата Коледа, преследването на всеки, който заяви, че е българин. Това са много тежки неща, които са били изживявани от семейства, които са били репресирани от югославския режим. Имало е един наистина расистки закон. Аз първоначално не смятах дори, че може да съществува подобно нещо. Става въпрос за Закон за защита на македонската чест. Ако кажеш, че си българин, може да бъдеш заключен в затвора или да бъдеш изпратен в концентрационен лагер. Там са загубили живота си много хора, които са отстоявали своята българска идентичност.
Когато режимът е бил толкова дълго време на власт това се затвърждава с поколенията. От друга страна, българската страна първоначално им сътрудничи. Сред голямото предателство на комунистите е принуждаването на нашите българите в пиринския край да се пишат македонци. Щетите, които нанасят българските комунисти, са много. Всичко това трябва да бъде осмислено и от двете страни.
