Възрадвайте се уважаеми сънародници! От днес България влиза в списъка на държавите, през които ще преминава стратегически международен инфраструктурен проект. След всичките обещания, спорове, дебати за последното близо десетилетие, на българска територия от днес се строи газопроводът „Южен поток”. Новината беше обявена от премиера под обсада Пламен Орешарски, който е провел няколко-часов разговор с директора на руския енергиен мастодонт „Газпром” Алексей Милер. Детайлите вкратце: Строежът започва днес, ще е завършен около 2015 г., а постъпления в хазната ще дойдат едва през 2018 г., когато заработи цялостно газопроводът. Гордостта на кабинета: „Българската страна няма да инвестира нито един лев, но параметрите

са направени така, че да са изгодни”, настоява премиерът Орешарски.

Нещо повече, правителството на социалистите е демонстрирало ловки „дипломатически умения” и в рамките на „продължилия с часове” закрит разговор е предоговорило първоначалното условия по договора България да започне да получава дивидент 15 години след завършването на строежа.

Съгласно новите договорки България до пет години ще започне да получава над 700 млн. евро годишно от приходите на газопровода. Как тази сума се приспада към цената, която ще заплаща България за газа, който ще консумираме по това време (съгласно договорите за доставка с руската страна), не става ясно.

Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, загрижен за бъднините на народа, държа също да подчертае по време на пресконференцията в Министерски съвет, че „българските граждани не носят никакъв риск относно осъществяването на проекта”.

„От нас не се искат никакви банкови гаранции. Това, което постигнахме днес, е добра стъпка, която ще ни помогне да изведем страната от кризата, защото такъв мащабен проект, такава огромна инвестиция ние не познаваме на територията на нашата страна”, бие се в гърдите министърът.

Българският народ обаче има една поговорка, че една птичка пролет не прави. Така изглежда и чудодейният проект, който с един строеж ще извади страната от икономическата стагнация.

Да не говорим за потенциалните екологични рискове и още повече тези за националната сигурност, след като през 2012 г. България официално зае място и на картата на международния тероризъм.

Но да бъдем оптимисти!